*

Видях го онази нощ във фоайето на х-л “Маринела”.Тъкмо приключих участие, (частно парти та свърших рано),седнах да изчакам шофьора да ме вземе. Бях с телефона в ръка и цъках ,когато изведнъж нещо отвътре ме накара да вдигна поглед. Погледнах го.седеше срещу мен.Очите ни се засякоха.Аз черен, той като герой от филм на “Марвел”. Бял, красив, библейски някак. Само ангелските криле ги беше оставил някъде, сигурно за да не създава паника.Не можах да откъсна очи от него!Толкова силно исках да го покажа на близките си. Да споделя…
За първи път в живота си исках да се снимам с някого! Не събрах смелост. Исках да го пипна, поне по косата.
Мислех, че току що е кацнал от Норвегия или Исландия или не знам от къде.Но съдбата си знае работата. Само 24 часа след това аз отново съм в х-л “Маринела” . Пак съм на участие.Ще пея в “Мегами” клуб и си говоря с Деската, когато вратата на офиса се отваря и влиза той.Същия, дето през деня разказвах на приятелите си какъв Божий син видях на живо. Проговори на чист български, казва се Крис и е оператор.
Работи с клуба. Е, пипнах му косата, че и приятели станахме дори.